На 27 октомври 1962 година, самолетът "Morane-Saulnier 760 Paris II", с който пътува президентът на ENI и Член на Камарата на депутатите на Италия - Енрико Матеи (Enrico Mattei), катастрофира в близост до летище Линате, след полет от Катания. В инцидента загиват и пилотът Ирнерио Бертузи (Irnerio Bertuzzi), както и американският журналист Уилям МакХейл (William McHale). Две комисии, назначени веднага след трагедията - една техническа и една наказателна, установяват, че става въпрос за инцидент, свързан с известната в авиацията ситуация, наречена LOC-I, която означава загуба на контрол по време на полет.

На 27 октомври 1962 година, самолетът "Morane-Saulnier 760 Paris II", с който пътува президентът на ENI и Член на Камарата на депутатите на Италия - Енрико Матеи (Enrico Mattei), катастрофира в близост до летище Линате, след полет от Катания. В инцидента загиват и пилотът Ирнерио Бертузи (Irnerio Bertuzzi), както и американският журналист Уилям МакХейл (William McHale). Две комисии, назначени веднага след трагедията - една техническа и една наказателна, установяват, че става въпрос за инцидент, свързан с известната в авиацията ситуация, наречена LOC-I, която означава загуба на контрол по време на полет. При разследването не са открити следи от експлозиви или признаци на саботаж.

Въпреки това, през 1994 година прокурорът Винченцо Калиа (Vincenzo Calia) решава да възобнови случая, като започва дълга и сложна процедура, която оказва значително влияние върху общественото възприятие за събитията. Разследването приключва на 20 февруари 2003 година, когато Калиа подава искане за архивиране на делото. Въпреки че делото формално не води до обвинения, прокурорът остава убеден, че самолетът е бил взривен от устройство, активирано по време на подготовката за кацане в Милано. Тази версия обаче не е приета от съдията Фабио Ламбертучи (Fabio Lambertucci), който смята, че доказателствата не са достатъчни, за да се установят отговорни лица.

Въпреки това, исканията на прокурора Калиа стават основа за множество книги, документални филми и телевизионни продукции, които представят версията за саботаж. Според тази интерпретация, самолетът на Матеи е бил саботиран с експлозив, свързан със системата за управление на колесника, а възможните извършители се търсят сред големите международни нефтени компании или в близките до Матеи среди, особено около фигурата на Евгенио Чефис (Eugenio Cefis).

Книгата "Случаят Матеи. Фактите срещу мита" (LoGisma, 2026), написана от Никола Мариани (Nicola Mariani) и Лупо Ратаци (Lupo Rattazzi), цели да оспори тази утвърдена версия. Авторите извършват задълбочено историческо изследване, което поставя под съмнение основите на теорията за атентата. Те анализират произхода на алтернативната наррация и представят нови факти, които поставят под въпрос заключенията, възстановявайки фактическите обстоятелства около инцидента.

Лупо Ратаци споделя, че никога не е бил напълно убеден в тезата за саботаж, особено след като е проучил доклада от техническото разследване, проведено от Въздушните сили между октомври 1962 и март 1963 година. Той открива проблеми в разследването на прокурора Калиа, включително несъответствия относно присъствието на друг самолет на ENI в Сицилия по време на инцидента. Според Калиа, два самолета на ENI били в Сицилия, но Ратаци доказва, че само един от тях е извършвал полетите, включително последния на 27 октомври.

Никола Мариани подчертава, че книгата е написана с цел да се преодолее утвърдената наррация, като се основава на нови материали и анализ на наличните източници. Тя поставя под съмнение тезата за атентат и реконструира културния, политически и икономически контекст, в който тази хипотеза е възникнала и се е утвърдила между 60-те и 80-те години на миналия век.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.